Елка Няголова Руки мамы Ръцете на мама

Красимир Георгиев
„РЪЦЕТЕ НА МАМА” („РУКИ МАМЫ”)
Елка Няголова Пощарова (р. 1952 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Анатолий Аврутин


Елка Няголова
РЪЦЕТЕ НА МАМА
 
Ръцете на мама миришат на копър.
На детство. На лято. И още нещо.
Да го изрека, днес вече не мога.
Животът разплакана свещ е.

Ръцете на мама насън ме завиват
и сън доизплитат за моите внуци.
И вече разбирам – защо бе щастлива,
когато завчера по обед се случи

да дремна и с моя сезон да се слея…
(Брах билки от него – горчиви и сладки
и уморена полегнах до нея,
та двете да видим насън поне татко…)

Ръцете на мама са с точки ръждиви
и тя ги прикрива свенливо в полата си.
А аз ни веднъж не й казах: „Отиват ти,
като пчелички са, влюбени в лятото…”

След толкоз костилкови думи и горки –
ръцете на мама са дъх на чай липов.
И сякаш че Божата майка отгоре
от сладкия чай ми е сипала…


Елка Няголова
РУКИ МАМЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Анатолий Аврутин)

Руки мамы укропом пропахли.
Детством. Летом. Визитом врача.
Я не плачу… Солёные капли?..
Это просто слезится свеча.

Это мама во сне осторожно
Простынёй укрывает меня.
Осчастливить, наверное, можно,
С неба светлою тенью маня…

Помнишь, мама, мы вместе искали
Трав целительных чудо-цветы.
И пока собирали – устали,
Задремали в траве – я и ты…

Снился папа… Такая примета –
Значит, скоро обед и привал.
„Это пчёлки, влюблённые в лето…” –
Он веснушки твои называл.

Пахнут руки запаркой из липы.
И мелькают шальные крыла
В небе синем… Под мамины всхлипы
Божья матерь мне чай налила.